Начин да спасим децата си от зомбиране!

"Преглед на родителската безотговорност"

"Като защитник на правото на родителите да образоват децата си, често се натъквам на аргумента, че родителите са безотговорни и неадекватни, и че образованието на децата, бидейки огромна отговорност, трябва да бъде поверено единствено на компетентните държавни институции. На човек му трябва само бегъл поглед из вестниците, електронните издания и новините, за да разбере, че има много загрижени хора в страната, които ден и нощ се потят над проблемите, създавани от родителската безотговорност. Отговорността на родителите според тези хора е да родят децата, да ги хранят и обличат, и да ги изпращат своевременно в конвейера за производство на отговорни и възпитани граждани – контролираните от държавата образователни институции.

Но докато внимателно наблюдавах този процес вече повече от 8 години, не само от интерес към теоретични размишления, но и от силно практични съображения – самата аз като родител, достигнах до същия извод, че родителите са наистина безотговорни и неадекватни. Моите аргументи за това са в известна степен твърде противоположни на изтъкваните от образователното статукво. Но за да не засегна безпричинно родителите, нека да изложа доводите в полза на моето заключение.

Контролираният упадък на семейството

Семейството е в края на дълъг упадъчен процес, предначертан и замислен от левите идеолози. Целта на тяхната програма е била да унищожат три неща, за да може да възтържествува техния прогресивен обществен ред.

Тези три неща са частната собственост, организираната религия и... семейството.

Последната институция попада под прицела на левите идеолози, тъй като по самата си същност тя е бастион на частната собственост и на организираната религия. И ако някои политически крайни, и бих казала късогледи, среди се опитаха наистина да забранят семейството, то по-умните изсред идеолозите видяха, че основния капитал на един народ – хората, се раждат в семейства, и затова е по-добре да подходят по-хитро при унищожаването на семейството. Вместо да застават явно срещу него, и да обрекат и себе си на историческа смърт, по-хитрите социалисти решиха, че е по-добре да оставят семейството да съществува, но да го впрегнат в своите леви програми, за да доставя безкрайно човешки материал за техните обществени експерименти.


is801is802
Надписите “Вкусът на греха” и “Готови ли сте за изкушението?” са до снимка на гола жена, която държи ябълка. С тези надписи по огромните си реклами, фирма за продажба на твърд алкохол “социализира” младите хора и помага българските семейства да “придобият библейски богословски” познания за греха и изкушението. Държавното училище не предлага никаква морална оценка на подобни послания и обществени явления.


През всичките тези години родителите не се съпротивиха на тези идеи, но напротив – в мнозинството си се наредиха пред държавните гишета, и продължават да искат редовните си порции подпомагане от държавата, за да влачат социалистическата талига. Именно този факт ме кара да мисля, че те са безотговорни и неадекватни. И не е нужно да приемате това, понеже аз го казвам. Ще оставя социалистите да говорят сами. И фактът, че родителите не са реагирали подобаващо към мерките, предназначени за унищожаването на семейството, също говори за тяхната безотговорност и неадекватност:

Филип Буонароти и Бабьоф, най-левите от френските революционери, в Програмата на "Тайната директория за обществено спасение" от 1796 г. казват така: „В обществената структура, измислена от комитета, отечеството поема контрол над индивидуалния човек от неговото раждане до смъртта му.” (1) А относно детето тази програма казва това: „Защитете го от опасна неправилна нежност и чрез ръката на неговата майка го заведете в държавна институция, където ще придобие добродетелите и знанието, необходими за един истински гражданин.” (2)

Карл Маркс и Фридрих Енгелс: из „Комунистически манифест” под графа „Премахване на семейството”: „Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние сме премахвали най-съкровените човешки отношения. …Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само ще изменят неговия характер, ще изтръгнат възпитанието от влиянието на господстващата класа.” (3)

Отново Фридрих Енгелс, от „За произхода на семейството, частната собственост и държавата”: „С преминаването на средствата за производство в обща собственост индивидуалното семейство престава да бъде икономическа единица на обществото... Отглеждането и образованието на децата става обществено дело; обществото се грижи за всички деца еднакво, независимо дали са родени в семейство, или извънбрачни.” (4)

Троцки, из „Тероризъм и комунизъм”: „В бъдещото социалистическо общество, където задължението за отглеждането, образованието и издръжката на децата ще бъде прехвърлено от родителите на обществото като цяло, е ясно, че семейството трябва да отпадне.” (5)

Лядов, друг болшевик: „Възможно ли е да отгледаме колективен човек в индивидуално семейство? На това трябва да отговорим категорично: Не! Колективно мислещо дете може да бъде възпитано само в обществено обкръжение... Колкото по-скоро детето се вземе от неговата майка и се предаде на обществената детска ясла, толкова е по-голяма гаранцията, че то ще бъде здраво.” (6)


Затова няма нищо чудно, че социалистите се хвалят с това, колко детски градини са построили и колко училища. Колкото повече държавата поема ролята на родител, толкова повече родителите стават излишни, и то според собствените думи на самите социалисти. И нямам други определения, освен “неадекватност” и “безотговорност”, с които да опиша продължаващото отношение на самите родители към средството за тяхното собствено унищожение, защото продължават да запълват същите тези пагубни за тях институции със собствените си деца.

Нова дефиниция на съпружеските и семейни отношения

Да вземем друго доказателство за безотговорността на родителите: трайната тенденция за нарушаване на приемствеността в ценностите между родители и деца, и липсата на адекватна реакция от страна на родителите. Поколението на моята баба уважаваше брака като свята институция и считаше развода за изключително срамно явление. Поколението на моите родители се страхуваше повече от общественото неодобрение към разведените и децата им, не толкова от развода и това, което го причинява. Моето собствено поколение счита за нормално мъж и жена да живеят заедно без да са женени, и приема развода за нещо нормално. Поколението след мен расте с убежденията, че хората днес вече не се женят… (7)

Кой фактор успя да се намеси в тази връзка между родител и дете, и да промени до неузнаваемост мнението на младото поколение към институцията, която го е създало? – Училището. Там децата учат вече, че това, което е било нормално за техните родители, може да не е нормално за тях, и в това няма нищо лошо. Имаме ли адекватна реакция от страна на родителите, виждаме ли тяхното осъзнаване на пагубната роля на държавното образование? За жалост, не. До голяма степен отношението им е като това на старшите войници в казармата. Както последните подлагат на тормоз младите войници, понеже и тях са ги тормозили по-старите, така и родителите казват: ние минахме през всичко това, затова и сега вие трябва да минете.

Академични постижения?

А какво да кажем за упадъка на академичните знания? Училищата произвеждат все повече невежи и тъпи ученици, с превъзходни умения по преписване и зубрене, с нищожни умения да анализират информация, да поемат риск и инициатива, и с липса на всякакъв интерес към самообучение. Някой беше казал, че родителите са некомпетентни да образоват децата си? Ако съдим по резултатите, май квалифицираните експерти се провалят рутинно. Тук реакцията на родителите е по-отговорна, но все още не напълно адекватна. Те плащат солено за частни уроци (както само безотговорни родители могат да правят!), но все още не предприемат категорични стъпки, за да решат проблема из основата му – да прекратят това огромно губене на времето на децата им в „ходене на училище”.

Скорошните събития около епидемията от хепатит “А” в циганските гета в Пловдив също представлява любопитен случай на родителската безотговорност. В този случай родителите, които не пратиха децата си на училище, реагираха най-накрая отговорно, поне според мен. Но не беше така според пловдивския инспекторат. Експертите там с техните солидни медицински познания прецениха, че два-три дена са напълно достатъчни, за да се развият имунни тела в рисковите деца от гетото и ги пратиха на социализация извън гетото, сред здравите деца, и помолиха настойчиво родителите да си пратят децата и да не ги спират, понеже, забележете, те, инспекторите, били взели всички мерки да не стане зараза. Лично за мен това беше първия път, когато чух, че вирусът на хепатит “А” се лекувал чрез думите на образователни инспектори; но простено им е, общественото образование и социализиране на децата са такива върховни pekhchngmh ценности, че епидемията от хепатит бледнее на техния фон.

Има още много други примери за родителска безотговорност, където ясно се вижда как училищата, където родителите пращат своите деца, трайно нанасят щети върху тях, и където, за жалост, няма ответна адекватна реакция на родителите. Защото какво е родното училище: основна част от веригата за разпространяване на наркотици. Тя има много специална мисия – зарибяване на повече жертви, и то точно от техни съученици, за да може, в случай на залавяне, да няма наказателна отговорност поради малолетност на извършителя.

Какво са още училищата? Основно опитно поле за тези, които покваряват децата ни. Откъде момичетата се научиха да се обличат като амстердамски проститутки? От разглеждането на семейните фотографии в къщи? Какво са държавните училища? – Основно работно поле за индоктринирането на децата в социалистически ценности – от грижата за бедните в Третия свят, до загрижеността за околната среда, чийто основен замърсител, според нашумелите дискусии на отговорните институции, са… автомобилите втора употреба, които масово се внасят, и каквито карат вероятно голяма част от бащите и майките на същите тези деца. А за нещастните случаи и убийствата, насилието, гаврите и изнасилванията няма смисъл да говорим. Дали родителите на пострадалите деца някога са направили равносметката какво щеше да бъде, ако детето им не го бяха пращали в такава среда… Това никой не знае.

Образователна алтернатива в технологичната епоха

Но нека да има малко светлина сред този мрак. Все пак изглежда се събужда отдавна задрямалата родителска отговорност. Повече родители започват по-активно да се интересуват от образованието на децата си. Почнаха да четат повече литература, която навлезе след отпадането на цензурата, и видяха, че има и друг начин за образование, освен този, който държавата одобрява. Много вече пътуват из широкия свят и могат да се запознаят с различни системи, могат да видят в завършен вид плодовете на това, което в българските държавни училища засега е все още начална тенденция, и в сърцето им се прокрадва еретичната (и крайно безотговорна) мисъл, че може би ако се заемат сами с образованието на децата си, не само, че ще се справят също така успешно, но дори могат да надминат средния стандарт в държавните училища, както са го надминали другите родители, които обучават децата си у дома.

Развитието на технологиите единствено улеснява родителската отговорност, понеже за цената на един месечен абонамент за интернет те получават достъп до библиотеки, учебни програми, форуми за обмяна на опит и хиляди други неща, които да им помогнат по-мъдро да организират учебната програма на своите деца. Отделно е наличието на множество дистанционни и кореспондентски учебни програми, които се предлагат на по- конкурентни цени и от тези на родните частни училища. Съчетанието на интернет и мултимедията даде възможност да се децентрализира образованието и да се изтръгне знанието от монопола на експертите.

Държавно-административната реакция

И тук достигаме до съществения въпрос: Сега, когато родителите най-накрая започват да заемат адекватна позиция, ще бъдат ли оставени на спокойствие да си упражняват родителската отговорност?

Ако институциите прибягнат към грубата сила на принудата, за да лишат родителите от тяхното право да образоват децата си, това ще покаже единствено, че всички аргументи, изтъквани от държавната образователна система, са единствено словесен камуфлаж, предназначен да прикрие истинските им мотиви: да вземат контрола над образованието и възпитанието на децата, за да имат на разположение млади мозъци, в които да се претворят, и така да си осигурят контрола над бъдещето, за сметка на родителите.

За да не се покажат в тази грозна светлина, е крайно време държавните институции да се вслушат в гласа на разума, и да покажат уважение към свободата на семейството да образова и възпитава децата си така, както намери за добре."


Правата запазени © 2006 Радослава Петкова и “Свобода за всеки”. Bсяко цитиране на този материал, в електронен или печатен вид, трябва да съдържа означение на авторството и уеб сайта на изданието: www.Center-ReligiousFreedom.com.

Редакционна статия

Този правен преглед има за цел да посочи правната уредба на правата на родителите да отглеждат, възпитават и образоват децата си съгласно своята воля, съвест и убеждения. Този преглед е от значение поради отсъствието на практика и мисъл по въпросите на контролирани от родителите детски градини и обучение в къщи (или “домашно училище”) което частично или изцяло измества държавно-контролираната образователна схема. Изложението е предназначено за родителите, които желаят да отгледат, възпитат и образоват децата си по желани и избрани от тях стандарти, включително и като домашни или частни ученици, без тези стандарти да са наложени от държавната бюрокрация. Материалът, естествено, е предназначен и за всеки, който се интересува от темата за образованието, включително и държавните органи, които се занимават с образование.

Особено важно е разбирането за тези права на родители, които са вярващи и изповядват определена религия. Законите, които разглеждам тук са Конституцията и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е част от българското законодателство.

Основни правни документи за разглеждане

Конституцията на Република България е върховен закон на територията на страната. Макар да не е все още изградена правната култура да се обръщаме към конституцията за да подкрепим твърдения за права и задължения това е важно в случая да стане. Домашното обучение, с поставените си цели за независимо от държавен контрол образование, е неминуемо пионерски и радикален проект — той е предизвикателство за изградения мисловен и практичен образователен модел в България. Затова е важна конституционната основа, която защитава или се противопоставя на подобен подход в образованието на децата.

Законовите и подзаконовите актове са без значение в случая—при сегашната ситуация те, логично, са в пълен противовес на интересите на родителите родителите, които искат да образоват децата си вкъщи. Това означава, че няма да се размине без този вид обучение да срещне неразбиране и правни предизвикателства от страна на държавната бюрокрация ангажирана с образованието. Това налага да се опрем на най-фундаменталните правни актове по въпроса, които регулират материята. Един от тях е Конституцията от 1991 г.

Вторият документ, който съм ползвал при изготвянето на това кратко представяне е Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Три са причините да го направя:

(1) ЕКПЧ е част от българското вътрешно право (от 7.9.2003 г.);

(2) Стремежът на България към присъединяване към Европейската общност прави това право още по-актуално;

(3) ЕКПЧ и протоколите към нея съдържат отговора на забраните, които българската конституция поставя пред свободата на родителите да образоват сами децата си в домашни условия.

Ред на изложението

Ще започнем от конституционните текстове, като ще следваме следната схема на развитие на правната уредба по въпросите на родителските права за образованието на техните деца:

(1) Конституцията дава права на родителите за възпитание и отглеждане на своите деца до навършване на пълнолетие (чл. 47)

(2) Конституцията дава права на държавата и ограничава правата на родителите по въпросите на образованието на децата до 16 годишна възраст (чл. 53)

(3) ЕКПЧ решава вътрешно конституционния конфликт в полза на родителите и им дава и правото на образование (чл. 2 от Първия протокол към Конвенцията).

Конституционните права на родителите относно техните деца

Конституцията разделя правата на родителите на два вида — тези по отглеждането и възпитанието на децата (чл. 47) и тези по тяхното образование (чл. 53). Веднага се налага извода, че това е някакво изкуствено деление. Как може да възпитаваш детето си без да го образоваш в същото време? Какво различава образование от отглеждане? Може ли да се твърди, че образованието е само предаването на интелектуални знания, а възпитанието и отглеждането се отнася да морални, философски и религиозни ценности и житейски умения? Няма ли в образованието елемент на оценка на възпитателната методика или условията, при които едно дете се отглежда? Това са само част от въпросите, които естествено възникват при прочита на двете споменати по-горе разпоредби. Тези и други въпроси разкриват недомислието на законодателя, когато е писал текстовете на чл. 47 и чл. 53 от Конституцията.

Очевидна обаче е причината, която е довела до това смешно състояние — на родителите да се дават права върху отглеждането и възпитанието на децата им, а държавата да контролира изцяло образованието на тези деца.

Причината, както в безброй други законодателни български инициативи, е да се даде власт на държавата да контролира неприсъщи за нея обществени отношения и процеси. Резултатът от такова законодателство е, че то лишава ефективно родителите от пълното добросъвестно упражняване на техните права да формират мирогледа на децата си, чрез образование, а не само да се грижат за това децата да са нахранени и облечени.

За тези, които тази причина звучи отвлечено и идеологически натоварено ще посоча и една съвсем прагматична полза на държавната администрация и нейната хазна от такъв контрол.

Във в. Дневник от петък, 10-ти май 2002 г, четем че държавната администрация въвежда нови такси за частни училища от $3,000. С други думи държавната администрация на базата на закона, който и дава контрол върху частните училища, ще може само и единствено на това основание да прави пари! Каква по-лесна печалба от това—правиш някого зависим от себе си, (без той да желае това или да има реална обществена нужда от такава зависимост) тъй като имаш властта. После му взимаш такса за това, че не му забраняваш да върши дейността си и това е основен “принос” към неговата дейност. Невероятно! Най-неразбираемото е, че тази очевидна несправедливост и експлоатация от страна на държавната бюрокрация на образователния монопол и до момента не е предизвикала ефективен отпор от страна на заинтересуваните от образованието личности и недържавни организации.

Това е още един пример за дългите пипала на държавния апарат, неорязани в условията на пост-комунистическото общество тръгнало към демокрация. С други думи правата на родителите, дори тези, които искат децата им да се обучават в частни учлища, са поставени в патово положение с двете противоречащи си разпоредби – чл. 47 и чл. 53 от конституцията. Първата казва:

“Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата” (чл. 47, ал. 1 от КРБ, курсив мой).

Текстът за “подпомагане” на възпитанието и отглеждането на децата от държавата тук не е ограничителен, а е по-скоро пожелателен. Въпреки това, този текст е излишен, тъй като държавата е фикция и тя не може да встъпва в типа деликатни и сложни взаимоотношения, от които е изтъкан процесът на грижа за децата в семейството. Въпреки всичко личи натрапливото присъствие на държавния чиновник зад текста за държавно “подпомагане”. Важното в случая е гарантираното право на родителите да отглеждат и възпитават децата си.

Във втората дискутирана разпоредба четем:

“Всеки има право на образование. Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. Граждани и организации могат да създават училища при условия и ред, определен със закон. Обучението в тях трябва да съответствува на държавните изисквания” (чл. 53, ал.ал.1, 2, 5, курсив мой).

Това, че “училищното обучение” е задължително до 16 години, а училища се създават “със закон”, означава на практика, че образованието на децата в България е изцяло контролирано и манипулирано от държавната бюрокрация. В този контекст няма място за домашното училище, тъй като не е предвидена възможност за обучение, което не е санкционирано от управата. На родителите е отнета възможността да обучават децата си вкъщи, в този ефективен и благоприятен за възпитанието и отглеждането на младите формат. Това е така поради малката вероятност законодателят да е помислил на законово равнище за домашно обучение като опция.

Единствено “частният ученик” доколкото условията при които такова обучение е визирано в закона остава като “вратичка” за родителя да обучава децата си сам или в сътрудничество с други родители, които обучават децата си вкъщи. Но и “частният ученик” остава подвластен на учебната програма и философията на образователния процес наложени от държавата—към тях частният ученик се приравнява, сътвореното от държавните образователни чиновници е единственият стандарт, по който детето ще расте, ще се учи и ще формира мирогледа си. Така повелява българският конституционен законодател.

Но ако да бъдеш частен ученик е опция, която поне се приближава до формат, в който родителите имат думата, а не често бездушния държавен образователен монополист, то в ал. 6 на същата разпоредба на КРБ се затвърждава “ръководната роля” на държавния чиновник над правата на родителите да оформят съзнанието и ценностите и уменията на децата от тяхното семейство. Там четем:

“[Държавата] упражнява контрол върху всички видове и степени училища” (ал. 6, изр. второ).

С други думи:

(1) децата могат да се обучават само в училища до 16 години (каквато и да е дефиницията на “училище”)

(2) държавата контролира всички видове училища – по закон и чрез възможност за вмешателство в учебната програма, методиката и философията на обучение в частните училища.

Това означава, че родителите, съгласно конституцията нямат контрол върху образованието и учебната програма на децата си, а държавата има пълни права. Как тогава да разбираме правата на родителите да “отглеждат” и “възпитават” децата си, при положение, че не могат да ги “образоват”? Връщаме се на това, че образованието като част от отглеждането и възпитанието трябва да е включено в правата на родителите върху децата, които те отглеждат, а не да принадлежи на държавата. Иначе се обезсмисля това да възпитаваш детето си по определен начин и държавата, чрез своите училища или тези “контролирани” от нея да го възпитава по точно обратния начин.

Например, като вярващ християнин аз искам детето ми да знае, че Земята не се образувала преди 6 милиона години от внезапен взрив, а че тя е създадена от Бога, съгласно учението на Свещените Писания—Библията. Ако държавните училища образоват детето ми, че е произлязло от маймуната, нещо с което категорично не съм съгласен, как да отглеждам и възпитавам детето си без да вляза в конфликт с натрапената от държавата “маймунска” доктрина? Тези примери показват ограничителния характер по отношение на родителските права норми на КРБ и тяхното противоречие.

Разрешението на проблема

За радост на загрижените родители, които имат желание и воля да отглеждат и образоват децата си в ценностна система, която им е близка, това противоречие на конституционно равнище е на дело решено. Решението е в Eвропейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи – международен договор, който действа в България.

ЕКПЧ е част от вътрешното българско право. Ето правното основание защо това е така:

(1) Чл. 5, ал. 5 от Конституция на България гласи: “Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат”.

(2) ЕКПЧ е ратифицирана от българския парламент през месец септември, 1992 година.

Важно е да станат ясни два момента:

а. ЕКПЧ е вътрешен български закон (а не някакво далечно правно пожелание за европейците) и

б. ако този закон противоречи дори на конституцията, то първия се предпочита като по-силен. Т.е. б. ЕКПЧ е по-силен закон от конституцията, и то по силата на самата конституция, защото ЕКПЧ е международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Р България.

Ползва ли ни това, че ЕКПЧ има предимство пред българската конституция? Разбира се, дотолкова, доколкото Конвенцията може да разреши противоречието между чл. 43, ал. 1 и чл. 53, ал. 2, 5, и 6 от Конституцията на Република България (КРБ).

Част от ЕКПЧ е и Първия протокол към Конвенцията — една от разпоредбите на протокола твърди: “Високодоговарящите страни считат разпоредбите на членове 1, 2, 3 и 4 на настоящия Протокол за допълнителни членове на Конвенцията (ЕКПЧ) и всички нейни разпоредби се прилагат, като се отчита този факт” (чл. 5 от Протокола).

За нас е особено важен чл. 2 от този протокол. Той гласи:

Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и обучението, държавата уважава правото на родителите да дават на своите деца образование и обучение в съответствие със своите религиозни и философски убеждения. (Член 2 от Първи протокол към ЕКПЧ)

Тоест, контролът, който се извежда в конституционен принцип на вмешателство на държавата в начина по който родителите обучават и образоват своите деца в чл. 53, ал. 2, 5 и 6 на КРБ тук е анулиран. Невъзможно е държавата да “контролира всички видове училища” (КРБ) и да задължава родителите да пращат за образование децата си на училище до 16 години (като не им разрешава да ги обучават вкъщи или в кооперативи на няколко семейства) и да спази нормата поставена от чл. 2 на Първи протокол на ЕКПЧ.

Според него държавата не контролира, а уважава правото на родителите да дават на децата си образование съгласно своята религия. Ако моята религия ми повелява да не уча детето си, че маймуната в зоопарка му е братовчед, то аз имам право да изготвя и да контролирам учебната програма на детето си. Същото важи и ако не съм съгласен детето ми да учи за това как да си слага презерватив в 4-ти клас в часа по “сексуално обучение”.

Заключение

На базата на ЕКПЧ и по-точно чл. 2 от Първия протокол към нея, подписан от България, контролът на държавата наложен от чл. 53 ал. 2, 5, 6 от КРБ върху образованието на децата е отменен поради противоречие между КРБ и ЕКПЧ. По силата на КРБ, ЕКПЧ се прилага вместо КРБ при противоречие.

По този начин в българското законодателство може да се постигне желаната хармония за гарантиране правото на родителите да отглеждат, възпитават и да образоват и обучават децата си съгласно своята религия и философия. Тази хармония отваря вратата на родителите, които искат да приложат един доказано ефективен формат на обучение на децата си—обучение у дома, самостоятелно и в коопериране с други родители с подобни убеждения, и по програма, която не е контролирана от държавата.

Остава въпросът за готовността на родителите да отстояват това справедливо положение, гарантирано от Европейската конвенция.

http://www.center-religiousfreedom.com/bg/art.php?id=74

Ето какво става за съжаление в "демократична" Германия с домашното образование и, какво се случва с отговорните родители и техните деца!
КОМУНИЗЪМ В ДЕЙСТВИЕ!
-----------------------------------------------------------------------------------------------
"Немско домашно образовано дете осъдено на детско психиатрично отделение"

5 февруари 2007

ХСЛДА* – Немско домашно образовано дете осъдено на детско психиатрично отделение

Скъпи членове и приятели на ХСЛДА:

Положението на домашните ученици в Германия се влошава с всяка седмица. Точно миналия четвъртък седемнадесет годишно домашно образовано момиче било насила отнето от попечителството на нейните родители от над 15 полицейски служители. То било поставено в детско психиатрично отделение на Нюрнбергската клиника.

Домашното образование не е законно в Германия. Понастоящем има над 40 дела, които са в съда или се обжалват. Християнски семейства бягат от Германия към близките страни от съображения за безопасност. Безскрупулното отношение към искрени и верни християнски семейства с домашни училища е тъжно наследство от миналото на Германия. Домашното образование било забранено за пръв път при Адолф Хитлер, и тази забрана все още е налагана днес.

Много семейства, на които децата им насила са били извеждани от техния дом всеки ден и са били карани на държавно училище са напуснали след това Германия, но все още има някои семейства с домашни училища. Най-последният случай касае седемнадесетгодишната Мелиса Бузекрос, момичето изпратено в Нюрнбергското психиатрично отделение. Това, което причиняват на това чувствително момиче – само за да се даде назидателен пример за задължителното образование на всяка цена – е укорително и причинява травма на скромната и мила Мелиса.

През лятото на 2005 г., когато Мелиса била на 15 години, й казали, че ще трябва да повтаря седми клас в държавното училище, поради слаби оценки по математика и латински. Тя имала добри оценки по останалите предмети, затова нейните родители я обучавали индивидуално вкъщи по тези два предмета. Когато училищните власти разбрали, те се разгневили и тогава изключили Мелиса, затова семейството започнало да я образова вкъщи редовно.

Обаче Агенцията за защита на детето тогава завело под съд семейството, поради това, че образовали вкъщи. Тогава, във вторник на 30 януари 2007 г. социални работници и полицейски служители дошли в дома на Бузекрос и принудително завели Мелиса в детското психиатрично отделение, където тя била разпитвана за четири часа, преди да бъде върната вкъщи. След това, два дена по-късно, 15 полицейски служители и социални работници дошли в дома на Бузекрос и отнели Мелиса насила от нейните родители и я поставили в детското психиатрично отделение.

Според бащата на Мелиса, Хуберт Бузекрос, това отношение било оправдано от откритието на психиатъра преди два дена, че Мелиса уж изоставала в развитието си с една година, и че страдала от училищна фобия.

Въпреки това, една организация, ангажирана с образованието, изразила възмущение от отношението към Мелиса Бузекрос.

„Нецверк Билдунгсфрайхайт [Мрежа за образователна свобода] осъжда това необмислено и напълно неподходящо поведение от страна на въвлечените официални власти и настоява те да освободят Мелиса и да я върнат веднага на нейното семейство,” беше цитирана организацията в статия на нейния интернет сайт. Вижте повече информация и снимка на семейство Бузекрос на тази уеб страница.

ДЕЙСТВИЕ

Молим ви да отделите време и да направите две неща: Първо, да се обадите или да изпратите електронно писмо на немското посолство и да им дадете това съобщение:

„Ние сме шокирани да чуем за домашно образованата дъщеря на семейство Бузекрос, Мелиса, която е била отнета от попечителството на нейните родители и е била поставена в детско психиатрично отделение. Това е насилие, което напомня за времето на нацизма. Не можем да повярваме, че свободна нация ще постави домашно образовано дете в психиатрично отделение поради „училищна фобия.” Атаката срещу семействата с домашно училище в Германия трябва да спре.”

Можете да се свържете с немското посолство на адрес:

Dr. Klaus Scharioth
Ambassador
German Embassy
4645 Reservoir Road NW
Washington, DC, 20007-1998
(202) 298-4000

Можете да изпратите електронно писмо на посолството от неговия интернет сайт:
http://www.hslda.org/elink.asp?id=3696 .

Второ, молете се за положението в Германия. Само Бог може да промени ситуацията за домашните училища в Германия. Опитите от немските семейства с домашно училище да се организират или да променят законите чрез съда продължават да търпят неуспех, но за Бог всичко е възможно. Молим ви да се застъпите за немските семейства с домашно образование.

ОБСТАНОВКА

Немските родители се борят за правото да образоват вкъщи през последните седем или повече години. Обаче всички усилия са се проваляли пред лицето на непреклонния отговор на немското правителство и на неговите служители, че те не могат да „позволят да съществува контракултура.”

Ние вярваме, че надеждата за Германия ще бъде чрез международен натиск упражняван така, че те да изоставят своето преследване на домашните училища и своето ужасно отношение към тези невинни семейства.

Останалите семейства с домашни училища в Германия се надяват да легализират домашното образование в една провинция и по този начин да направят убежище за домашните училища. Обаче немските семейства с домашно образование са толкова малко и атаките са толкова интензивни, че е трудно да направят някакъв прогрес в тази област.

Ако желаете да помогнете на немците в тяхната борба за свобода да образоват вкъщи, или на много други борещи се страни, можете да дадете дарение на международния фонд на ХСЛДА чрез Фондацията за домашно образование на адрес http://www.homeschoolfoundation.org/ .

Вашето дарение ще бъде използвано, за да се посрещнат нуждите на домашните училища в Германия. След покриването на познатите такива нужди в тази страна, ако има останали средства, парите ще бъдат прехвърлени към Международния фонд на фондацията, за да се посрещат нуждите на домашните училища в други страни.

Благодаря ви, че застанахте до тези семейства и отделихте време да им помогнете.

С уважение

Кристофър Дж. Клика
Старши съветник на ХСЛДА
Директор на държавни и международни отношения

* Бел.пр.: ХСЛДА е съкращение на Home School Legal Defense Association или Асоциация за правна защита на домашните училища, американска нестопанска организация.
http://www.center-religiousfreedom.com/bg/col.php?id=12
Ето я и Мелиса, нормално Германско дете!


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"Тиранията на наложения модел на образование"

„Всичко, което е нужно на тиранията за да се установи, е хората с чиста съвест да замълчат.”
--Томас Джеферсън

Германия и България са единствените страни в Европейският съюз, където домашното образование не е легализирано. Не че положението на домашните училища в останалите страни е много стабилно, или че образователните чиновници там са изпаднали внезапно в пристъп на здрав разум и угризение на съвестта, и са се оттеглили окончателно от претенциите си за контрол над семействата. Но поне в другите страни все пак има начини родителите да си образоват децата без страх, че ще бъдат преследвани от властите.

Не е така в Германия и България. И ако тук нещата са едва в началото, в Германия нашите братя търпят активно гонение вече няколко години. Случаят с Мелиса е засега последният пример на държавно насилие над семейството. Защото тук не става въпрос за дете, което е пребито от родителите си, или грижите за което са били занемарени. Говорим за момиче, което не може да учи пълноценно в училище, поради шума в класа и недостатъчното внимание, което получава, и чиито специфични образователни нужди са били посрещнати по най-адекватния начин от неговите родители.

В нашата страна положението на децата в училище е аналогично. Липса на ред, безопасност и дисциплина, липса на интелектуален стимул, нравствен упадък – това предлагат всеки ден нашите училища, а крайният им резултат – трайно вкоренена неприязън към ученето и духовна нищета. Докога? Докато родителите нямат контрол над образованието. Докато хората с чиста съвест продължават да мълчат. Докато здравият разум отстъпва пред здравите сили.

Време е да обърнем посоката.

Радослава Петкова
http://www.center-religiousfreedom.com/bg/col.php?id=13

Повлиян и афектиран...от материала на Анти666:" За фалшификаторите на Българската история":
http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...wtopic=1591&hl=
Ще копирам части от горните материали за да потвърдя, че ние сме отговорни и сме длъжни да се борим с тази порочна част от тази система наречена образование, дефакто "образование"! Тази комунистическа система!

"Филип Буонароти и Бабьоф, най-левите от френските революционери, в Програмата на "Тайната директория за обществено спасение" от 1796 г. казват така: „В обществената структура, измислена от комитета, отечеството поема контрол над индивидуалния човек от неговото раждане до смъртта му.” (1) А относно детето тази програма казва това:„Защитете го от опасна неправилна нежност и чрез ръката на неговата майка го заведете в държавна институция, където ще придобие добродетелите и знанието, необходими за един истински гражданин.”

"Карл Маркс и Фридрих Енгелс: из „Комунистически манифест” под графа „Премахване на семейството”:„Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние сме премахвали най-съкровените човешки отношения. …Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само ще изменят неговия характер, ще изтръгнат възпитанието от влиянието на господстващата класа.”

"Лядов, друг болшевик: „Възможно ли е да отгледаме колективен човек в индивидуално семейство? На това трябва да отговорим категорично: Не! Колективно мислещо дете може да бъде възпитано само в обществено обкръжение... Колкото по-скоро детето се вземе от неговата майка и се предаде на обществената детска ясла, толкова е по-голяма гаранцията, че то ще бъде здраво.”

И сега е същото-комунизъм, комунизъм и пак комунизъм в действие!
А, щях да забравя и това , че може да очакваме да пратят борещите се в психиатрия! Типично за чифутския комунизъм, който действа в България, а явно и в Германия!
"Немско домашно образовано дете осъдено на детско психиатрично отделение"
http://www.center-religiousfreedom.com/bg/col.php?id=12

Днес разбрах, че трябва да пазим децата си и от новата убийствена за тях ЕМО-мода!
"Ритуално ЕМО-самоубийство шокира Благоевград"
Две 14-годишни момичета хвърлиха в ужас хиляди родители, след като се разбра, че самоубийството им се дължи на популярния сред тийнейджърите Emo Style.

Момичетата са от Благоевград и са учили във II ОУ, предаде вестник „Струма“.

Ръководството на училището е шокирано. Директорът свика родителите на среща, за да ги предупреди за нелепата тенденция все повече тийнейджъри да се включват към ЕМО - стилът.Децата се самоубили ритуално, като си прерязали вените с бръснарско ножче.

Девизът на 14-годишните Мишел от 7 “а” и Нели от 7 “б” бил “Кухнята, ножът, вените, край на проблемите!”.
Наскоро 15-годишно момиче от Бургас, също почитател на ЕМО-модата, едва не загина от алкохолно натравяне.

Младежите, които са част от EMO-групата, са известни със своята емоционалност. Те не търсят никакво внимание и помощ и се възприемат като обект на социално насилие и несправедливост.

Почитателите на Emo Style са част от една различна култура, включваща и специална мода за обличане и музика."
Днес БГ

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Форма на психотронно зомбиране, което според официалните медии не съществува. Ударите са масирани, враговете ни се стремят към възможно най-бързата ликвидация на българския народ. Изглежда сметките им се объркват от нещо, та са се разбързали.

След наложената "мода"-ЕМО, следва поредния капан за младите мозъчета...TECKTONIK KILLER!!!

ПР програмиране от Българска електонна медия на Дебилизацията.

Европа полудява по tecktonik танците



tecktonik танците

tecktonik танците

Ами правилно са го написали - тектоник убиец.

Това даже не искам да го чета и гледам.
Ще го кажа кратко и банално: детето се възпитава в къщи. Ако ти е възпитано и с акъла си, тази част на пейзажа и онези пасажири от снимките не го грозят.

Пламен, наистина е грозно, но мисля, че е добре все пак да знаем в каква насока могат да бъдат завлечене дацата ни като излязат на улицата.
Възпитанието в къщи е много важно, но да не забравяме, че нашите наследници не седят само в къщи, а и излизат навън. Също е важно, че децата си правят психообработка взаимно. Не се знае ако двама или трима от обкръжението на детето, му кажат няколко пъти нещо от сорта "Остави ги вашите да си говорят, каквото искат ние..." дали няма то да поддаде...? Един Бог знае резултата.
Според мен трябва да се знаят методите за деградация на децата ни от "елита"!

Искам да взема отношение по темата с някои примери, има малка връзка с темата за българката също, но мястото на мнението ми е тук.
По някога съм в близост до красиви момичета и като ги виждам, къде се целят и ми става болно и на мен.
Общественото мислене е в такава степен насочено към пари, власт, кариера, слава и подобни, че всичко изброено се нарича нормално. А който го отрича се счита за ненормалник и хората странят от него.
Едно дете от малко чрез, телевизия, филми, музика/за жалост и най-добрите банди имат лоши текстове/, мода, книги, та дори и родители/болни горките/ бива натикано във водовъртежа на една мания. Манията за слава, да са известни, парична независимост/ха-ха/ .. те се оформят от пубертета с желания да са като този или онзи, но не и себе си.
Главната цел според мен на промиването цели най-красивите деца, защото те служат за храна, онези наречени елит освен с енергия се хранят и с плът.
Когато един човек навърши пълнолетие той би трябвало да е готов за всичко. И точно това всичко им се случва на хубавите и беззащитните. Ирония е, че преди столетия хората са били морално завършени още преди пубертета, а сега и до старини не знаят що е то Морал.
С течение на времето красивото момиче иска да стане модел, певица, да е на екрана и в мъжките/че и женските/ еротични фантазии разбира се. А глупавите мъже хич не се усещат.
Защото им е по-лесно да се любуват на модни списания с блазнещи корици или пък на поп-фолк и порно тигрици. Просто да имат материал за чекии предпочитат, пред това да я имат жената до себе си.
На най-хубавите им се втълпява, че могат да стигнат върховете по този начин "млада и хубава, защо пък не, сега ти е времето, хем кеф хем леф", но попаднали веднъж в капана е трудно после. Така е по цял свят с много красиви деца. След време станали жени, някои дори и успели да се отърват от спонсорите си им е вече късно за истинската Любов. Изживяват си живота без да си признаят за грешките повечето, и даряват своте деца/ако имат/ след това на същата тази система, която е заробила тях самите. Повече наблюдения за това имам от чужбина, но и в България е подобно.
Както каза Спорт-Здраве в една друга тема държава България няма, поне аз така го разбрах и съм напълно съгласен. Битката трябва да не само с местните политици с промити мозъци, а с онези които държат лостовете на системата и тя е много по-важна.
Пример при богатите семейства в щатите: когато едно момиче навърши 16 години се прави събиране в тази чест. Вече може да прави законно секс и й е време да се ориентира към богатите батковци от други подобни семейства. Това често става в малки общности, които разполагат с много пари. Та събирането не е с едно момиче, а с 10-15 примерно. Прави се голямо празненство, момичетата са облечени в бяло като булки и излизат на подиум придружавани от момчета от други семейства, после и от бащите си. На подиума се произнасят имената им, малко снимки за местния вестник и толкова. Яде се, пие се, танцува се и така. Ако знаете колко красиви момичета съм виждал на подобни събирания!/Работата ми беше част от най-различни поделитни празненства преди/. Майките им са също красиви, но вече възрастни личи си пластичната хирургия. А те децата красиви, защото от малки са отглеждани за РАЗПЛОД на по-богатите, за да може парите в семейството да се увеличат, но в никакъв случай по-малко/стара еврейска тактика/.
Казвайки по-горе за храна имам предвид, че едно момиче в своите двайсет сама би търсила човека с дебел порфейл и този който ще и осигури миг слава. А тя ще му се моли и какво ли още не онзи да я вземе под крилото си, само и само тя да е на следващата корица. Така онези с психо атаките си сами карат нашите момичета да ги търсят. Дори и момичетата да не си го признават. Те си имат тактики и хитрини, но биват надхитрените в крайна сметка.
Това е една ужасна практика според мен.
Изобщо, вижте колко красиви момичета са въвлечени в порно индустрията, модата/където пък са най-скъпо платените проститутки - имам лични наблчдения ако някой тръгне да спори за чистота в този бизнес/ и т.н. Вече не само децата, но и родителите го приемат за нормално!
На кратко и за момчетата - у най-красивите момчета се забелязват педераски наклонности. Забелязвал съм го под път и над път това. Модата е вид сутеньорство, "колкото по-млади толкова по-добре" съм го чувал със собствените си уши. Тогава е по-лесно да ги моделират, освен да им смучат пишките разбира се.
Обратните не са от днес или вчера, но никога не се е натрапвало на такова ниво както в наши дни.
Изобщо хващайки красивите поколения те завладяват съзнанието на всички, всички биват зомбирани по-лесно. Онези от елита контролират сексуалната и не само енергия. Оказват влияние на децата по много тънък начин.

Това съобщение е редактирано от buden на 23.6.2008, 8:20

Тийнейджърите полудяха по вампирските истории


"Бум на продажбите на вампирски истории отчитат книжарниците у нас, показа проверка на „Новинар”. Новата мода сред тийнейджърите беше провокирана от световната премиера на филма по първата книга от поредицата на Стефани Майър „Здрач” и сериала "Дневниците на вампира" по едноименната поредица на Лиза Джейн Смит, който е хит в торентите.Манията по вампирите по света тласна тийнейджърите към готическата мода и към опасни практики като пиенето на кръв.Едно от главните събития на ежегодния немски музикален фестивал Wave Gothic Treffen в Лайпциг е вампирското събиране, където хора пият истинска кръв.

Увлечението на младите към вампирските и окултни истории е опасно, отсякоха от Светия синод. Всичко това може да доведе до мистични настроения и дори до неосъзнати действия, обясни Знеполският епископ Йоан. Често децата са объркани и просто търсят себе си, затова трябва да им се помогне, като просветното министерство въведе по-бързо часовете по вероизповедание, предложиха духовниците. По този начин църквата ще се приближи до младите и ще може да им покаже верния път, обясни епископ Йоан. Според шефа на комисията по образование в парламента Огнян Стоичков „залитането” на младите по вампирски истории трябва да бъде следено внимателно от техните родители. Ако тийнейджърите се увличат нездраво по тези романи и истории, това може да доведе дори до членство в някоя секта, а това вече е сериозно, обясни Стоичков.

Книгите за вампири оглавяват класациите по продажби у нас, признаха издатели. Като безспорен хит сред тийнейджърите се очертават четирите истории от поредицата „Здрач” на Стефани Майър, които буквално опразват джоба на родителите на учениците - пълният комплект за запалени фенове излиза към 80 лева. Фенфорумите за книгите и героите на Майър Л. Дж. Смит, Ан Райс, Лоръл Хамилтън и Чарли Хюстън нямат чет. Романите се купуват предимно от девойки. Радмила Велева, търговски директор на издателство „Инфо Дар”, което издава някои от най-успешните автори на вампирски саги, си обяснява успеха на подобни заглавия с комбинацията между ужас и романтична любовна история, макар да признава, че намира описанията за толкова живи, че направо потреперва. „Понякога си мисля, Боже, какви книги издаваме. Ако ги чете някой с по-лабилна психика, може да му стане нещо” , допълва тя.

Източник

А за този сайт , на който рекламата му е навсякъде в нета, няма какво да коментираме.
Мотото на тази онлайн игра е: " Bitefight - Излез да ловуваш и задоволи жаждата си!

Просто пазете децата си, до колкото можете.